Вдъхновен от смъртта на Кърт Кобейн, Гюс ван Сант прави натрапчиво и самобитно съзерцание на душевния смут, обсебил талантлив, но психически неустойчив музикант в последните дни от живота му. Майкъл Пит играe Блейк - самовглъбен творец, чиято личност се превива под тежестта на славата, професионалните задължения и растящото чувство на изолация. Филмът го проследява през няколкото часа дезертьорство от собствения му живот, прекарани във и около дървената му къща - случайно редуващи се моменти и пукнатини в съзнанието, размесени с внезапни изблици на рокендрол. Продължавайки естетическия подход, познат от отличения със "Златна палма" Слон и Гери, Ван Сант отново триумфално доказва кинематографичното си новаторство. И трите филма се отличават с недоизказано повествование, ограничено пространство, в което се развива действието, и импровизаторски актьорски техники за предаване на психологически многопластово, но реалистично човешко поведение.
