Фройд унищожи нашата красива увереност на монолитни индивиди, движени единствено от логиката на разума. От глъбините той извади на повърхността неустойчивата нощ, която ни изпълва и в която заравяме своите страхове сред гъмжило от чудовища, химери, потиснати желания. Една почтена и необходима тема, реализирана с пластични средства, на които не липсва нито сила, нито изобретателност... Хюстън е пожелал да говори за Фройд не с обективно-документални средства, я с атрактивно-зрелищни, докато в този случай би било по-разумно да се изостави Фройд и да се осветли по един драматичен начин фройдизма...
