Скръб и състрадание е капитален обрат в кинематографичното възприятие за колаборационизма, Съпротивата и окупацията като цяло. Той разбива всички идеи за Виши, разпространявани дотогава във френското общество. Въздействието му се измерва и в броя години, които е трябвало да чака - цели 12 - преди да бъде излъчен по телевизията, за която е бил заснет! За някои "Скръб и състрадание" е "оздравителен шок", за други е отблъскваща творба. Отвъд тази полемика и нравствените оценки за филма, "Скръб и състрадание" отваря пътя за цяло литературно и кинематографично течение, наречено "ретро-мода". Този нов дух обръща с главата надолу съвестите, поставят се нови въпроси: какво е означавало участието в Съпротивата, какво е означавало да си колаборационист? Официалната история е задраскана, табутата срутени.
